За всеки град се казва нещо. За Прага, че е градът на сто кули, за Париж, че е градът на искуство, само за София никога не се казва нищо. Как е възможно да се нарича София? Въпреки че никога няма да бъде като Париж или Виена, и тя извиква емоции. Имах само малко време да я разгледам, но вечерта две думи се уседиха в главата ми.

 

Първата дума е „несмела”. София ви показва широки буледварди с високи и дълги къщи, но монументалността на големите градове съвсем им липсва. Разходка по такъв буледвард припомня по-скоро пътуване из областен град, където функционалност е победила монументалност и украсявост, но не е победила елеганция и истискост. София не ви казва „Аз съм прекрасив град, възхищавай се от мене!” (което вика и много по-бедната, но по-монументалната Хавана), но „Просто съм такава, каква съм без украси и специални примамки”. Дори и монументалната част на града изглежда малко несмело (освен катедралата) и хаотично, всяка се намира близо до друга, без някакъв орден, страхувайки се, че без подкрепа на своите приятелки не би значила нищо за преминаващите хора. Най-старата й църква дори се страхува толкова, че предпочита да е обиколена от яка охрана на колегинята си от време на сталинизъм. Никъде го няма някакъв върх, на който би се разполагал символ на града, като в Прага, нито голяма и пишна палата, която би ви казала, че тук има център на Европа. Вероятно не знае, че в това е нейната най-голяма магия, която е свързана още с една важна дума.

 

Тя се нарича „вкусотие”. На мене много ми харесва, как всички красиви неща в София знаят своята мярка, и не се опитват да ви препълни с радлични чувства. Думата „прекалено” е съвсем чужда на нея. Всичко от сталинистическия комплеск до катедралата или царската палата спазва своето достойнство и важност. Не е весела и  играва, не е дете нито стар. По-скоро напомня достоен стар човек, който ви се отрие лесно като дете, инто охотно, като цар, но ако вече сте уморени от деца и царе и ще се опитвате да намерите път към него, той също ще ви покаже много красота пълна на емоции, които само прости хора с обикновен живот могат да ви дадат и ако го помолите,  той ви покаже и нещо малко от онези свет на палати. И такава друга столица досега не съм виждал. И сигурно ще посетя „несмела София, градът на вкусотие” още веднъж.

 

П.С.: разбира се, че тука не говоря за комунистическите квартали с известните панелки, но на такива е пълна и Прага и всеки град в средна и източна Европа. Ако някой иска да съди град според тях, никога няма да бъде доволен.

П.П.С: Дълго размислих, каква снимка ще бъда най-подходяща за този пост. Вие сигурно знаете софийските паметници по-добре от мен и така избрах този.

 

Възможно е всички да не знаете тази софийска пица. Жалко, защото беше отлична:–)

Казва се "Расте но не старее!" а се добавя
Порасна прекомерно, не си побира колите по улиците

безобразна! Безпардонна. Бледа като анемичен люляк. Уютно приветлива вечер. Почти красавица напролет!
Честита пролет!
София е един добронамерен град - радвам се, че си го усетил!

имаш възможност , посети старата столица Търново, мисля, че ще ти хареса. :)

след изложба на приятел, търсенето на приятно кръчме ни отведе на ул.Самуил.Рядко минавам по тези стари улици,но времето беше приятно, влажният паваж даваше илюзия за измит наскоро, архитектурата на сградите прекрасна. Като стара обедняла благородничка със запазени следи от по-добри времена. Хармонично сглобена среда от виенска еклектика и сецесион от началото на 20в.Расте, но старее и никой не го е грижа за това. Дали ако се краде по-умерено, няма да може да се спаси поне част от това богатство? Разруха и претенциозен "мутробарок" - това е София, град на може би 3000 години.

А Прага е любимият ми град - след София и Созопол, разбира се ;-))