Постинг
20.10.2008 20:49 -
Пътуване из Прага 6: За чудесно дeло на един граф
Автор: naire
Категория: Туризъм
Прочетен: 2403 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 20.10.2008 21:31
Прочетен: 2403 Коментари: 6 Гласове:
0
Последна промяна: 20.10.2008 21:31
В край на Прага се намира място, където човек е намерил договор с природа. Не е специялно или единствено, но когато някой се разхожда из него, намира невероятно спокойствие и проста, естесвена красота. Във всака година е също, но когато някой ще го посети, винаги изглежда иначе. В този време се променя всеки ден и така използах една от последните възможности да го вижам пълно на цветове.
Всичко започнало в един ден, когато чешки аристоркат Arnošt Emanuel Silva Tarouca през 1885 намерил една малка хубава долина. Тя съвсем му омагьосала и графъг тук решил да построи замък и да престрои долината в парк. Графът не бил само богат човек, но имал и голям вкус. Избрал много отлични специалисти за градини, растения и езера и те проходили цялата долина. Тям избрали места, от които ще бъдат хубави гледки, избрали други места подходяща за езерата и решили, където това или онова дърве и растение ще бъде подходящо. През 1894 работата е била завършена и графът е могъл да е горд. Образувал е место, кам и след 100 години хората ходят да почиват и да възхищават неговото дело.
Цялът замък е построен в новоренесансов стил. Например е подобен на Чешки Крумлов или подобните замъци, само е много по-малък.
Рицар е убил дракон. Най-рицарският мотив от всичките.
Гебрите са случки сами за себе си. Ако някой знае неговите значения, ще намери разрични случки невероятни на хора, които са ги държали. Цветве, животна, форми, това всичко има ясното значение, което разказва са съзбите на семейство.
От замъка е красива гледка на езерото и малка часта на парка. Наистина малка, цялът парк е огромен и нито за два часа не е възможно да се обиколи.
При тази гледка изведнъж видях сцена от някой евтин романтичен филм. Представайте си, както той и тя седят на лавичка, слънцето залязва и отнякъде свири класическата романтична музика...........американските теленовели нямат шанса да конкурират:-)
Говори се, че графът си изберал тварът на езерото точно така за да може да има този поглед.
На есента обичам, както знае да си играе със цветове. Иглолистните дървета остават зелени докато другите променят неговите различни цветове, които навсякъде са малко по-различни и всяка гледка направя малко друго впечатление.
Лелго от умриащи листове. Когато си легнах между тях, гледах корона на дървето и чувствах тяхната приятна миризма, на малък миг всичките мои объркани грижи ме напуснаха. Това беше само малък миг, но огромно ценен.
И водата нявсякъде изглежда иначе и помага на едиственост на всяко място.
Цветовете на есента са безкрайни, винаги се намери някаква, която ще ви изненада.
Най красивият цвят на иглолистите дървета и сребърен. Той воюва със зеления цвят за место на дървото и въпрески че няма да го извоюва много, никой не може да не го забележи.
И дърветата живеят неговите единствени животи. Всеки сам знае, когато ще покаже различни цветове и не се грижи, ако също дърве до него показва някакви други.
Целта, за които този место е било образувано, и била изпълнена отлично. Под тези дървета човек изведнъж се чувства безопасно. Някъде вътре себе си просто знае, че тук не може да се случи нищо лошо.
Знаете ли, какво е най-хубаво на есента? Това, че под умрираща природа се още намира сигурност, че зеленият свет ще се върне. Докато ще се върща, все още няма да бъде толкова лошо.
Този постинг откри един много неприятен факт. Не зная да попиша природата. И когато се опитвам за това, текст изглежда като от някаква лоша приказка. Толкова привкна за живота в града, че забравих всичките впечатления, с които природата се опитва да ни омагьоса. И изведнъж не зная, ако е добре, че поне все още зная да ги чувствам, или е толкова лошо, че не зная да пиша за тях. Объркания. Поне в един миг бих искал да ги напуста от главата. Но не днес.
Надявам се, че ще разбирате поне от снимките.
Всичко започнало в един ден, когато чешки аристоркат Arnošt Emanuel Silva Tarouca през 1885 намерил една малка хубава долина. Тя съвсем му омагьосала и графъг тук решил да построи замък и да престрои долината в парк. Графът не бил само богат човек, но имал и голям вкус. Избрал много отлични специалисти за градини, растения и езера и те проходили цялата долина. Тям избрали места, от които ще бъдат хубави гледки, избрали други места подходяща за езерата и решили, където това или онова дърве и растение ще бъде подходящо. През 1894 работата е била завършена и графът е могъл да е горд. Образувал е место, кам и след 100 години хората ходят да почиват и да възхищават неговото дело.
Цялът замък е построен в новоренесансов стил. Например е подобен на Чешки Крумлов или подобните замъци, само е много по-малък.
Рицар е убил дракон. Най-рицарският мотив от всичките.
Гебрите са случки сами за себе си. Ако някой знае неговите значения, ще намери разрични случки невероятни на хора, които са ги държали. Цветве, животна, форми, това всичко има ясното значение, което разказва са съзбите на семейство.
От замъка е красива гледка на езерото и малка часта на парка. Наистина малка, цялът парк е огромен и нито за два часа не е възможно да се обиколи.
При тази гледка изведнъж видях сцена от някой евтин романтичен филм. Представайте си, както той и тя седят на лавичка, слънцето залязва и отнякъде свири класическата романтична музика...........американските теленовели нямат шанса да конкурират:-)
Говори се, че графът си изберал тварът на езерото точно така за да може да има този поглед.
На есента обичам, както знае да си играе със цветове. Иглолистните дървета остават зелени докато другите променят неговите различни цветове, които навсякъде са малко по-различни и всяка гледка направя малко друго впечатление.
Лелго от умриащи листове. Когато си легнах между тях, гледах корона на дървето и чувствах тяхната приятна миризма, на малък миг всичките мои объркани грижи ме напуснаха. Това беше само малък миг, но огромно ценен.
И водата нявсякъде изглежда иначе и помага на едиственост на всяко място.
Цветовете на есента са безкрайни, винаги се намери някаква, която ще ви изненада.
Най красивият цвят на иглолистите дървета и сребърен. Той воюва със зеления цвят за место на дървото и въпрески че няма да го извоюва много, никой не може да не го забележи.
И дърветата живеят неговите единствени животи. Всеки сам знае, когато ще покаже различни цветове и не се грижи, ако също дърве до него показва някакви други.
Целта, за които този место е било образувано, и била изпълнена отлично. Под тези дървета човек изведнъж се чувства безопасно. Някъде вътре себе си просто знае, че тук не може да се случи нищо лошо.
Знаете ли, какво е най-хубаво на есента? Това, че под умрираща природа се още намира сигурност, че зеленият свет ще се върне. Докато ще се върща, все още няма да бъде толкова лошо.
Този постинг откри един много неприятен факт. Не зная да попиша природата. И когато се опитвам за това, текст изглежда като от някаква лоша приказка. Толкова привкна за живота в града, че забравих всичките впечатления, с които природата се опитва да ни омагьоса. И изведнъж не зная, ако е добре, че поне все още зная да ги чувствам, или е толкова лошо, че не зная да пиша за тях. Объркания. Поне в един миг бих искал да ги напуста от главата. Но не днес.
Надявам се, че ще разбирате поне от снимките.
Над 2 150 за първи път ще прекрачат праг...
Не пъди любовта, щом застане на прага ти...
Прага - любимият ми град
Не пъди любовта, щом застане на прага ти...
Прага - любимият ми град
Следващ постинг
Предишен постинг
Снимките са прекрасни, а от текста си личи колко те е развълнувала тази красота. Благодаря ти за свежата есенна картина!
цитирайБлагодаря ти за пътешествието.
цитирайБраво !
цитирайи с есента и със снимките,и с текста :)
слънчев ден ти желая
цитирайслънчев ден ти желая
Върна ме толкова години назад, в моето детство, когато по телевизията имаше много чешки филми. Любимите ми бяха детските приказки, като тази за Арабела и вълшебния пръстен :))) Тези снимки, тази атмосфера, всичко от постинга ти ме върна в онова отдавнашно време, когато светът беше по-хубав, защото бях още дете :))) Благодаря ти! Добавям те в избрани блогове :)))
цитирайРадвам се че снимките се харесват:-) Ако искаш наистина място с приказната атмосфера, гледай тук: http://naire.blog.bg/viewpost.php?id=220346
Жалко е, че снимките нито отдалеч не могат да са толкова чудесни, като реалност.
цитирайЖалко е, че снимките нито отдалеч не могат да са толкова чудесни, като реалност.
Търсене
За този блог
Гласове: 1634
Блогрол