Пристигаме в малкък град, който изглежда, сякаш нищо не е се променило за петдесет години. Освен магазините. Вишши Брод е най-южният град в Чехия. Има само седем километра до австрийската граница. Много австрийците пътуват тук да пазаруват. 
Много неща са по-евтини тук и виетнамците с техните типични магазини имат почти всичко.
 
Във всяка къща, която видите на тази снимка, има виетнамецът със негов магазин.

Класичиска барокова църква, която се намира в почти всяко село. По време на рекатолизацията (главно през 1650 - 1740) на Чехия църквата е строила храмове навсякъде, за  да може да контролира всяко село. Селският барок е типичен стил за чешките села.






Още едно интересно място има тук, цистерцияцкият манастир. Няма много такави манастири  в Чехия, защото много са били развалени от хуситите, затворени от Йосеф II., или повредени от комунистите.


Манастирът е бил основен в 1259 от Вилем Вок от Роземберк. Има богата история. Бил е затворен от нацисти и комунисти, но не е бил развален от JZD (ТКЗС по чешки), като много други манастири (комунистите са обичали да ги променят в складове). Повече от 100 монаси са живяли тук, но днес са само седем. Никой не се итнересува за живота в манастира в Чехия. Повечето от чехите са атеисти и католическата църква тук е в таково положение, че и католиците не я обичат (подобно е и с другите църкви), монасите са много стари и никой не знае, кой ще пристигне след тях. Така изглежда религията в Чехия.

Църквата в манастира е красив пример на цистерцияцката готика( но само отвън).  Много е проста, никъде не виждате богата украса и големи кули, като в другите големи църкви (кулата от тази църква е от 18 век).Но цистерцияците,както другиге "бедни" ордени, са били бедни до време, ето защо вътрешността е много богата. Но трябва да призная, че и чудесна.









Въртре е забранено да се снима, тъй че имам само лоши снимки и нещо от официялния сайт. Жалко е, защото вътре има например оригинални готически олтари ( можете да ги видите лошо на втората снимка доле), който не можете да видите почти никъде в Чехия. 



Библиотеката е сигурно най-красивата стая в манастира. През 70 000 книги (четвърта най-голямата манастирска библиотека в Чехия) от всички въможни езици и времена (най-старата е от 9. век). Чувствам се изведнъж някак много малък, когато видждам, колкото вече е било написано и следвано. Знаете ли, че някои хора са прочели и 20 000 книги през живота си? Книгите са били много важни за манастирите, защото католическите манастири са били до 12 век (в Чехия до половината на 14 век) единствените институции, където е имало училища. Други учщилища като в Бизанция не са съществували и почти никой, освен монасите, не е знал да пише и чете. Крале, аристократи и често даже попове са били неграмотни. 

И другите помещения са чудесни. Питам се на себе си: всичко това за бог било ли е направено? Не разбирам това. Възможно е днес никой да не може да го разбере. Толкова различни сме от хората, които не са могли да си представят, че възможно някой не трябва да вярва в бог. Днес никой  не би направил нещо таково в Чехия. Имаме нови супермаркети, нормални къщи и вили за богати хора, но нищо отдалеч толкова красиво, като този манастир (или други религиозни сгради), който днес нямат смисъл за повечето хора. Казваме (аз не съм изключение), че това нашето "културно наследство" но не вярваме в културата, която е го построила. Чудни наследници сме ние.