Точно преди 90 години, през 28.10.1918, е възникнала самостоятелна Чехословакия. Прославите са великолепни, президентът ще награди с ордени много хора и т. н. Всички го знаете от вашите празници. Но искам да се опитам да разкажа как ние чествуваме такова съвитие, защото в това вероятно сме много различни от вас.



Ленка и Павел пътуваха в трамвай. Тя не е го познаваше много добре, беше го срещнала само преди няколко часа, но той и бе приятен, симпатичен, тъй че би опитла, дали струва за нещо. Приказваха са си и тя е си казала, че би искала да го види и утре през празника. 
Л"Какво ще правиш утре?"
П" Още не знам, аз забравих, че е празник. Какво изобщо се празнува?"
Л" Ти не знаеш ли!?!?"
П"Не, това не ме интересува, просто е свободен ден"
Л "Днес е ден на образуването на републиката!"
П "Така ли? Не съм знаел това:-)"
Боже мой, това е идиот казала си Ленка, не знае нито нашия най-важен празник....... но е хубав  и симатичен............утре така или иначе няма да се случва нищо интересно, това е добра възможност както да го прекарам....
Л"Искаш ли утлре да отидеш някъде с мен?!? (хората са измислени, но наистина съм чувал такъв разговор)
Отдясно: Президент Вацлав Клауз, министърът на защита Власта Парканова, председател на сенат Премисъл Соботка и пражкият кмет Павел Бем.

Така ние празнуваме нашите важни празници. Просто свободен ден, нищо повече. Всякаква необходимост да манифестираме любовта към патрията или патриотизъм изчезна заедно с комунизма и с дезолюзията след него. Прибавяйте нашата типична самоирония и за комунистическите народи нетипична себерефлеския и възможно ще разберете, защо сме едни от най-малките патриоти в Европа. Защо бихме чествали, когато можем да правим толкова по-добри или по-полезени неща? Това се случва и на Коледа, Великоден, и на другите празници. Повечето хора само някак прекарват такива дни и изобщо  не търсят в тях някакъв смисъл.

Разбира се, че чувството на патриотизъм или някаква народна гордост започват да ни липсват и че бавно се опитваме да ги намерим. Често ги заменяме с обидите на всички други народи или с любовта към футбола и хокея, но желание  да правим нещо в тази посока съществува. Например днес за първи път след двадесет и пет години имаше военнен парад и въпреки лошото време пристигнаха много хора. Възможно е наистина нещо да се промени.

Ванда: "Отиваш ли на парада?"
Петра: "Разбира се, трябва да видя толкова много войници в едно място, обичам ги!  Такива красавци!!!!!"

Обаче някакви неща никога няма да се променят:-)