Писмата от Бохемия :: Симфония на една река

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.08.2009 22:29 - Симфония на една река

Автор: naire Категория: Музика

Прочетен: 5068 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.08.2009 22:31

Реките представляват особено място на земята, защото винаги е възможно да се гледа само малкото им парче и за да може някой да каже, че познава река, трябва да и посвети голяма част от живота си.
Обаче някога има и друг път. През новембри и декември на 1874 г. чешкият композитор Бедржих Сметана се опитал да изказва магия и атмосфера на една река от началото до края в дванайсет минути. С помоща на музика, въпреки, че тогава вече е бил съвсем глух. Така е възвикнала симфонична поема Вълтава.
Вълтава извира в Шумава в Южна Чехия и своя път го завършва в Мелник в северна част на средна Чехия, където се влива в Лабе. Известна е, защото протича през двете най-известни туристически места в Чехия, Прага и Чешки Крумлов.

Как да се попише такава река с музиката? От извора, разбира се. Тя е бърза, безспокойна, тече си нехайно от планината, минава първи малки села.......след като напуска Шумава, преживява своя първи голям момент. Обявява се в край на замъци, манастири, и села, който с помоща на някакво чудо се измъкна от войните и разваление. Това идеално време за основния мотив на симфонията. Величие, което не се чувства от самата река, която все още е малко и безспокойна, но от вековното достойносво това, което я обикаля. Уникалността на обикалящо присъствува навсякъде на реката и този мотив може да придружава цялата симфония.

След като реката минава през дълбоките гори, които са изказани с валдхорни рогове, срещава се с голямо веселие. В края на брега се провежда сватба и настроението на реката отговаря на такова (все още се надявам, че весело) събитие и Вълтава весело тиче чак до ноща, когато се събуждат лесните вили и русалки и техният магичен танц отново се опитва да привличе непредпазливи пътници. Реката минава и минали места, несъствуващи, които паднали ви жертва на модерната епоха, която човекът на 19 не бил в състояние да си представи. И така вместо вместо „Svatojanske proudy“ днес виждаме само голям язовирен базейн. Няма снимки, нито спомени, само музиката, която възкрасява забравеното.

Вишеград (Vysehrad), така се казва вторият най-известен връх в Прага. Тайнствено място, където са били коронясвани първите чешки князе и където днес са погревани личностите, които голямо значения за това, което се казва днес Чехия и чехите. Древните начала на „чешкото” се месят тук с душите на тези, които са дали истинско значение на тази дума. Тука музиката става най-монументалната за да подчерти величието на нацията. Нейната гордост и самочувствие са огледала в душата на края на възрожденския период и очакванието на светлото бъдеще. Времето, когато хората вярвали, че ще бъде по-добре, което трагично е било убито на полите на първата световна война.

Най-сетне, при град Мелник (пише се подобно, но изказва се малко иначе) реката се влива бавно в Лабе, и нейните води продължават към Северно море. Но приключението свършва тук, защото същността на реката е нейното име. Това, което от една линия на вода създава в нашите мисли пейзаж на впечатления и чувства. Тука всички тези емоции стават едно. И затова делото на Бержих Сметана е толкова красиво.
Желая приятно слушание. Тука е само първата част, още има втората.