Постинг
04.06.2009 21:25 -
Адам и абланците
Автор: naire
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3308 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 05.06.2009 12:03
Прочетен: 3308 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 05.06.2009 12:03
Чакам в края на Охрид, точно до табела, която означава, че един красив ден в този град точно свърши. И сега трябва да стигна до Скопие преди да тъмнината ще погълне тази особена страна. След един час на опитите да спря някаква кола да ме вземе започвам да сe безспоколя малко . Това никога не ми се е случвало в България, там хората спрят на пътуващите студенти някога по-бързо, отклкото очакват те. "Друга страна, други нрави", казва се в Чехия, македонците явно не са свикнали на такива пътници. Започва да вали. Малко, но достатъчно за да се отчайвам малко. Приятен пейзаж около мен вече не може да успокои душата, която търси сухо и пътя. Това вече е важно, защото македонската природа е красива и вижда се, че някой наистина се грижи за нея. Нещо, което, българите би трябвало да научат от Македония..........
Но македонците просто не спират. Но все пак някой сприра! Той веднага знае, че съм чужденец и ме пита дали зная италиански. Ах, така, пътувам с албанец от Тирана. Всичките албанци знаят италиански, поне се казва така и явно има поне малко истина в това. Жалко че не зная италиански.....така трябва да говорим на славянски. Неговият македноски език е още по-лош, отколкото моят български но все пак си разбираме поне малко. Подобно е, като бих говорил с някой, който знае малко на словашки, но никога не е чул чешки. Подобни са тези езици, но вече не толкова подобни, както някои българи ми казват. Странно е. Познавам албанците само от снимките на АОК от различни войни, и от това е определена и моята представа за тях. И сега говоря с албанския ортопед.... звучи странно, но чувството е наистина много необикновено, не съм свикнат да конфронтирам своите стереотипи от интерента с истински хора. Днес навсякъде се говори за това, но никой няма да ви подготви за това чувство, когато срещнете някой, когото не е възможно да поместите в рамките на представите си.
Говорим за обикновени неща....какви са заплати, за комунистите (Ортопедът ненавижда Ходжа, той явно бил вече някъде в чужбина) и така нататък, езикът не ни позволява нищо певече. Страхувам се да говоря за войната, но след малко виждам, че за него това е просто чужда тема. Той не я желае, не и разбира, просто си прави работата си и не знае, защо хората тук трябва да се убиват взаемно. Вече се намираме в албанската част на Македония. Малко съм объркан, изобщо не съм го забелязъл. Селата изглеждат съвсем също, като другаде. Само джамия с огромния минарет, за който турците тука могат само да сънуват ме убеждава, че тука наистина не бих намерил много македонци. Минаваме друга джамия, дори с двата минарета. "Много е хубава!", казвам на ортопеда, наистина ми направи впечатление. "Глупости!" Кава той. "Ако те бяха построили училище вместо това, щеше да бъде много по-полезно. Те са много глупави. В Тирана, мюсюлманите се кръстят и християните ходят в джамия, ако се намира по-близо от църква...." Не знам, ако това е истина, но моята представа за алабнците, като верни мюсюлмани (въпреки че вероятно има доста много такива) вече няма да се върне.....
В Гостивари ортопедът трябва да ме остави и аз търся някаква нdва добра душа, която бързо ще ме докара до Скопие. Не ми остава много време преди да падне нощ. Защастие не трябва да чакам дълго, по-точно нито пет минути, когато ми спира един далматин със абланския шофьор. Далматинът явно не е властелин на колата, защото албанецът го жестоко изгонва от предната седалка, за да мога да си седна. Бедното куче..... Започвам да се запознавам, но изглежда, че това ще бъде много трудно. Този албанец не знае македонски, но скоро разбирам защо. Той е от Тирана, 8 години живее в САЩ и сега само пътува за Прищина за бъдещата си съпруга. Тъй че говорим на английски и много повече, отколкото предишния път. Млад, явно образуван и интелигентен човек получил най-доброто, което Америка може да даде - изпълнен сън. Въпреки че днес е толкова популярно да се псува на САЩ, явно там работи нещо, което Чехия и България може само да завижда на тази велика мощ: Не е важно откъде си, но какъв си и какво знаеш. И той е успял.... мога ли аз да кажа също? Когато ще трябва да отговоря на този въпрос, никаква традиция, никаква "голяма история", нито никакво национално достойнство няма да ми помогне.
40 минути на невероятно приятен разговор, толкова обикновен и уникален в един и същ миг. Никога преди това не бях имал чувство, че след 40 минути станах по-мъдър. Съжалявах, че трябваще да сляза, за да наистина стигна до Скопие и не до Прищина. Остана ми само една разтресена снимка и спомени. И знанието, че моята престава за албанците е останала променена завинаги. Звучи патетично, като от глупава приказка за основно училище, но опитайте се да го преживеете.....
Но македонците просто не спират. Но все пак някой сприра! Той веднага знае, че съм чужденец и ме пита дали зная италиански. Ах, така, пътувам с албанец от Тирана. Всичките албанци знаят италиански, поне се казва така и явно има поне малко истина в това. Жалко че не зная италиански.....така трябва да говорим на славянски. Неговият македноски език е още по-лош, отколкото моят български но все пак си разбираме поне малко. Подобно е, като бих говорил с някой, който знае малко на словашки, но никога не е чул чешки. Подобни са тези езици, но вече не толкова подобни, както някои българи ми казват. Странно е. Познавам албанците само от снимките на АОК от различни войни, и от това е определена и моята представа за тях. И сега говоря с албанския ортопед.... звучи странно, но чувството е наистина много необикновено, не съм свикнат да конфронтирам своите стереотипи от интерента с истински хора. Днес навсякъде се говори за това, но никой няма да ви подготви за това чувство, когато срещнете някой, когото не е възможно да поместите в рамките на представите си.
Говорим за обикновени неща....какви са заплати, за комунистите (Ортопедът ненавижда Ходжа, той явно бил вече някъде в чужбина) и така нататък, езикът не ни позволява нищо певече. Страхувам се да говоря за войната, но след малко виждам, че за него това е просто чужда тема. Той не я желае, не и разбира, просто си прави работата си и не знае, защо хората тук трябва да се убиват взаемно. Вече се намираме в албанската част на Македония. Малко съм объркан, изобщо не съм го забелязъл. Селата изглеждат съвсем също, като другаде. Само джамия с огромния минарет, за който турците тука могат само да сънуват ме убеждава, че тука наистина не бих намерил много македонци. Минаваме друга джамия, дори с двата минарета. "Много е хубава!", казвам на ортопеда, наистина ми направи впечатление. "Глупости!" Кава той. "Ако те бяха построили училище вместо това, щеше да бъде много по-полезно. Те са много глупави. В Тирана, мюсюлманите се кръстят и християните ходят в джамия, ако се намира по-близо от църква...." Не знам, ако това е истина, но моята представа за алабнците, като верни мюсюлмани (въпреки че вероятно има доста много такива) вече няма да се върне.....
В Гостивари ортопедът трябва да ме остави и аз търся някаква нdва добра душа, която бързо ще ме докара до Скопие. Не ми остава много време преди да падне нощ. Защастие не трябва да чакам дълго, по-точно нито пет минути, когато ми спира един далматин със абланския шофьор. Далматинът явно не е властелин на колата, защото албанецът го жестоко изгонва от предната седалка, за да мога да си седна. Бедното куче..... Започвам да се запознавам, но изглежда, че това ще бъде много трудно. Този албанец не знае македонски, но скоро разбирам защо. Той е от Тирана, 8 години живее в САЩ и сега само пътува за Прищина за бъдещата си съпруга. Тъй че говорим на английски и много повече, отколкото предишния път. Млад, явно образуван и интелигентен човек получил най-доброто, което Америка може да даде - изпълнен сън. Въпреки че днес е толкова популярно да се псува на САЩ, явно там работи нещо, което Чехия и България може само да завижда на тази велика мощ: Не е важно откъде си, но какъв си и какво знаеш. И той е успял.... мога ли аз да кажа също? Когато ще трябва да отговоря на този въпрос, никаква традиция, никаква "голяма история", нито никакво национално достойнство няма да ми помогне.
40 минути на невероятно приятен разговор, толкова обикновен и уникален в един и същ миг. Никога преди това не бях имал чувство, че след 40 минути станах по-мъдър. Съжалявах, че трябваще да сляза, за да наистина стигна до Скопие и не до Прищина. Остана ми само една разтресена снимка и спомени. И знанието, че моята престава за албанците е останала променена завинаги. Звучи патетично, като от глупава приказка за основно училище, но опитайте се да го преживеете.....
Следващ постинг
Предишен постинг
Колкото и да съм досадно-педантична, сърце не ми дава да ти кажа къде има грешки в този прекрасен текст.
Много интересни впечатления си събрал. Пожелавам ти да видиш целия свят!
Наздраве!
цитирайМного интересни впечатления си събрал. Пожелавам ти да видиш целия свят!
Наздраве!
и се върнах пак да чета и да се чудя на разсъжденията ти и начина, по който ги изразяваш. Нямам думи!...
цитирайБлагодаря :)
цитирайМного интересен постинг. Май албанците са по-цивилизовани от македонците и някои наши пишманнационалисти!
Наскледано! ;-))
цитирайНаскледано! ;-))
Търсене
За този блог
Гласове: 1634
Блогрол
