Знаете ли това чувство? Искате да кажете нещо.........изведнъж ще се спрете и търсите някакви подходящи думи. Една дума, втора........не, не искам да кажа това. Новата дума.........втора, трети..........не, това също не е добре. Мислите и мислите, но всички думи са укрити някъде при хората, които нямат проблем да говорят през целят ден. Или сте толкова разсърдени, че виждате всичко червено и всички думи, които ще намерите, се променят в една наистина грозна.

Исках да пиша нещо за моето семейство. За рождения ден на майка ми. Как лошо чувство имах от това, как им разбирам по-малко и по-малко и възможно вече не искам да им разбирам. Но думите избягаха. Пробвах да ги намеря в чешки език, но и там ги няма никъде. Видяха тези чудните мисли в моята глава и не искаха да имат нещо общо с тях. Как човек може да се изказва? Може да плаче? Не, мъжете не плачат. Може да реве, ревът не трябва да има думите, но нарушава съседи. Аз гледам през прозореца. Само гледам и не мисля за нищо освен неща, които видя.

Няма да рева нито плача. Ще пътувам с това чудно семейство за Чески Крумлов ( http://cs.wikipedia.org/wiki/%C4%8Cesk%C3%BD_Krumlov ) и ще търся някакви подходящи думи. Няма да ги пиша тук, един чуден постинг е достатъчен. И сигурно ще имам някакви хубави снимки и те са мното по-добри от такави постинг нали?